В галерийната практика паспартуто не е въпрос на вкус, а на решение.
Паспартуто не е украса.
То е инструмент.
Правилно подбрано, то помага на изображението да застане уверено, спокойно и дълготрайно в пространството. Неправилно използвано, може да отвлече вниманието и да наруши баланса.
Затова в галерийната практика паспартуто винаги се разглежда като част от цялостното решение – заедно с изображението, рамката, материала и мястото, където ще живее.
Произход на паспартуто
Думата „паспарту“ идва от френското *passe-partout*, което буквално означава „минава навсякъде“ или „универсално“. Първоначално терминът се използва в гравюрата и рисунката, където се търси начин изображението да бъде визуално отделено от рамката и стената.
Още през XVIII и XIX век паспартуто започва да се използва системно в художествените салони и музеи. Целта не е била украса, а защита и яснота – хартията да не докосва директно стъклото и изображението да има „въздух“ около себе си.
С времето паспартуто се превръща в стандарт в галерийното рамкиране, особено при графика, фотография и акварел.
Единично паспарту
Единичното паспарту е най-често използваният вариант. Представлява един слой картон с отвор, през който се вижда изображението.
То е подходящо, когато:
* фотографията или картината има силна композиция
* не се търси допълнителна дълбочина
* интериорът е по-минималистичен
Единичното паспарту работи добре при авторска фотография, особено когато целта е изображението да остане центърът на вниманието, без допълнителни визуални ефекти.
Двойно паспарту
Двойното паспарту включва два слоя – основен и вторичен, който леко „наднича“ под първия. Разликата между двата слоя може да бъде минимална – няколко милиметра – но ефектът е осезаем.
Този тип паспарту добавя дълбочина и изтънченост. Често се използва, когато:
* изображението е по-малко по размер
* искаме повече визуален акцент
* търсим по-класическо или галерийно усещане
Двойното паспарту позволява фино цветово взаимодействие между изображението и рамката, без да става натрапчиво.
Тройно паспарту
Тройното паспарту е по-рядко и се използва с мярка. То добавя още един слой и съответно още едно ниво на дълбочина.
Подходящо е за:
* колекционерски произведения
* класическа графика или фотография
* пространства, където рамкирането е част от цялостна концепция
Тук рискът от прекаляване е по-голям, затова тройното паспарту трябва да бъде добре премислено и балансирано спрямо изображението.
Паспарту и дистанционер – каква е разликата
Често се бъркат понятията „паспарту“ и „дистанционер“, но те имат различна функция.
**Паспартуто** е видим елемент. То участва активно във визията, композицията и възприятието на изображението. То рамкира визуално.
**Дистанционерът** е техническо решение. Неговата цел е да създаде физическа дистанция между изображението и стъклото, без да се вижда. Той може да бъде:
* профил
* рамков елемент
* вътрешна конструкция
Дистанционерът не променя визуално композицията, а защитава и „отделя“ изображението в пространството.
В практиката двата елемента често се комбинират – паспарту за визия, дистанционер за конструкция и дълготрайност.
Кога да изберем паспарту и кога дистанционер
Паспарту е добър избор, когато:
* искаме по-класическо или галерийно усещане
* работим с хартия, графика или фотография
* търсим визуален баланс
Дистанционерът е подходящ, когато:
* искаме чист, модерен вид
* не желаем видима рамка около изображението
* работим със стъкло или директен печат
И двете решения имат своето място. Въпросът не е кое е „по-добро“, а кое е **по-подходящо за конкретното изображение и пространство
